Градът притихва в тъмнината. Цигарите проблясват от балконите. Думите се вият като змии в стиховете на Иван С. Вълев.

Александър Арнаудов

Великден в карантина

Съвсем непразнично
градът притихва
в тъмнината, 
накъсвана единствено  
от морзовата азбука
на стълбищните светлини
и на цигарите,
които проблясват
от балконите
над замлъкналите църкви,
над улиците долу – 
те все така се вият
като змии,
без да могат
да възкръснат.

Лятна утрин

В училището
тишина.

Продава се

апартамент
на края на града,
на последния етаж
на висок
олющен блок,
чийто плосък покрив
отдавна с нищо не напомня
площадка към звездите,
но казват,
че при ясно време  
оттам се виждало
морето.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023