В Берлин преминаваме всичките си вътрешни граници. Човекът не е бетонен, нито източен блок, но строгата нежност му отива. Лентата се връща, светва червено и поезията на Иван Христов избухва пред разопакования Райхстаг.

БЕРЛИН. SONY ЦЕНТЪР – КУПОЛЪТ

Пресичане. Метал и светлина.
Строга нежност! Остра 
мекота. Желязо и топлина.
Чадър без дръжка. Глухарче 
без стебло. Еспресо.
Вятър и вода.
Неусетно преминаване на
граници. Връщане на лентата.
Плач на дете.
Една бомба от Втората световна 
война
застинала в небесната ръка
на Бог


БЕРЛИН. МЕМОРИАЛЪТ НА ХОЛОКОСТА

“No men is an island”

                                         Джон Дън

„Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен”
Човекът не е бетонен блок.
Един нещастен човек да настъпиш,
плаче цяла Европа.
Лятна берлинска муха
се пече на цимента
в пропорция
1 към 100 хиляди 


БЕРЛИН. БРАНДЕНБУРГСКАТА ВРАТА

Там където беше врата
после стана стена
Там където беше стена
после стана врата
Гледай къде стъпваш
Наведи си главата
„Отворете ми вратата,
на която чукам с плач”
Hey! Teachers! 
Leave those kids alone


БЕРЛИН. РАЙХСТАГЪТ

Срещнали се 
на поляната
пред Райхстага
Георги Димитров
Ян Палах
и Биньо Иванов
и изпушили
по един джойнт

После дошъл 
Кристó
и казал:
Момчета,
Райхстагът
е разопакован!
Време е
да се прибираме
вкъщи.


БЕРЛИН. CHECKPOINT CHARLIE

Тихо свети светофарът
Червено – 
за горещата война
Жълто – 
за студената
Зелено – 
трябва да преминеш
през вътрешната си
граница


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022