Казвам се Иван Чорлев, неусетно съм преживял двадесет и четири лета и съм от град Стамболийски. Завърших ФЕГ “Антоан дьо Сент-Екзюпери” – Пловдив през 2017 г., а миналата година завърших ПУ “Паисий Хилендарски” със специалност Български език и история. Започнах да пиша, когато бях ученик в 7-ми клас – чисто случайно и впоследствие развих страстта си към писането. Имам две издадени стихосбирки – “Зазидани сълзи” и “Смърт отвъд живота”.

Биполярно разстройство

Престъпник в ума.
Влак прескача релсите, за да катастрофира.
Друсай.
Главорез в сърцето.
Акварелен окултизъм
изтича през отворените пори.
Пий.
Любовник в очите.
Прозорецът се замъглява от дъха.
Чукай.
Тишината е най-хубавата музика

Дълбочината на нищото

Някъде през пердето
на уморените очи
в задимената от лула стая -
влажна тиха гробница,
гладът примамва дланта към фитила.
Червей пълзи към входната рана,
взел е тяло назаем.

Шах
се научих да играя.
Вече е новата ми любима занимавка.
Мирише на кръв
и пристрастява повече от наркотици.
Седемнадесета фигура – или метежник
везните стоят в изравнена позиция.

шах

се научих да играя
след една бутилка водка.
Конете заклах и смлях на луканки...
(за мезе)
Кулите разруших и построих си бардак
(за да не разтоварвам на ръка)
Офицерите тикнах в затвора
(без съд и присъда)
Пешките одрах живи
(и си направих сапун)
Царя обезглавих средновековно
Царицата изнасилих
(за удоволствие)

Мат


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023