Събуждаш се с пожелание за нечия майка. Продължаваш да мислиш какъв ще бъдеш, когато се родиш. Светът е червей с много имена в карнавала на Иван Чорлев.

Александър Арнаудов

Модерно робство

Събуждаш се с пожелание за нечия майка.
Измиваш очите, зъбите, ръцете.
В мивката пускаш съновидението за мечтания живот -
поне не сънуваш кошмари.
Ежедневието е достатъчно.
Закусваш в трафика, с първите сутрешни новини за смърт.
Едва 08:00ч. е. Искаш да разкъсаш бройлерските окови
и да полетиш като орел над балкана....
до 17:00ч. си изкълвал всяка троха ярма.
Ненаситната банка поръча сърца в масло.
Петък! С евтитна водка забравяш проблемите.
В събота...изпитваш отвращение от себе си.
Банкоматът танцува за благополучие, неделя
Господ-Бог излиза в отпуска.
Свободата, Санчо е привидна утопия.

Животът е куче от ада
(Повлияно от Буковски)

Свалям монетите от очите си - правя го всяка сутрин.
Останките ми ухаят на мурсалски чай.
До мен остана червей с много имена.
Оценявам компанията му, искам да го почерпя.
Предлагам уиски - не пие.
Свивам фас от рани - не пуши.
Бил гладен. Сервирах му топките си.
В задгробното пространство няма да ми трябват.
Смъртта, да знаете е много скучна.
Когато се нахрани ми обеща вечен живот.
Отказах мигновено.
Размазах го по стените на своя саркофаг.

Ези - удоволствие.
Тура - болка.
Ези - омраза
Тура - любов

Карнавал

Площадът е пълен.
Веселим се.
Ядем миналогодишна скара
с пържени в олиото за дизелака картофи
и пием гаражната огнена вода на бай Ставри.
Празнуваме похода към похотта:
Лудият преследва изплашена жена.
Пияният се облекчава в машината за захарен памук.
Влюбеният скача от върха на виенското колело.
Нормалният изнася речи без чувства.
Площадът е празен.
Скоро ще дойде метачката,
за да почисти снощната кочина.
Мама и тате отново ме оставиха на пейката.
Продължавам да мисля
какъв ще бъда, когато се родя.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023