ВЕЛИКАТА НУЛА БЕЗ ТЕБ

познаваш ли сутринта
скока в нищото

познаваш ли миналото
скока в нищото

познаваш ли свободата
скока в нищото

познаваш ли любовта
скока в нищото

познаваш ли поезията
скока в нищото

познаваш ли нощта
скока в нищото

познаваш ли пътеката
скока в нищото

скок.

в нищото

Ивайло Мерджанов

I.

КРАЯТ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН

една зимна сутрин откриха на улицата гражданинът бонапарт. странна бе не толкова неговата кончина колкото установената причина за смъртта. съдебния лекар беше записал починал от смехова асфиксия 'следствие на неконтролируем и много продължителен смях довел до задушаване.'

гражданинът бонапарт се бе споминал от смях.

на скромното му опело присъстваха повече врани отколкото близки и приятели. облечени в траурно-строгите си черносиви одежди птиците сновяха и печално се побутваха една о другата пазейки нехарактерната за тях тишина в която липсваха обичайните им дрезгави разговори. моментът беше гробовен и бял. тъмнина зееше единствено от трудно изкопания в замръзналата почва гроб който очакваше починалия в неприветната си двуметрова студенина.

а лицето на гражданинът бонапарт беше застинало

в най-чистата и искрена усмивка на която човек е способен.

 

II.

КРАЯТ НА ПОЕЗИЯТА. СВИДЕТЕЛСКИ СПОМЕН
ЗА ГРАЖДАНИНА БОНАПАРТ
не знам кога точно
попът му дал съвет спри
с поезията. и той прекратил
спрял с идеите образите мисленето
красотата и самоубийствата
за да оцелява в чиновническия
безметежен живот на бавната
безлична но сигурна гибел
и без ежедневния ужас
на убийственото поетично
битие. хората които го познаваха
и отчаяно имаха нужда от
присъствието му и стиховете му
от време на време опитваха
да му напомнят за неговото живо
истинско и несравнимо писане
но всичко беше свършило. той бе
«надживял поезията». това
означавало главно че е изчезнал
за тях и живее единствено
за себе си. но именно това
развитие на живота му и
точно този факт стремително
го вадеха от коловоза на
така очакваната радост и го беше
отчаял до сивотата на гробище бе го
обезкуражил и направо запратил
в тоталната пустота на безсмислието
защото животът на един поет
без поезията бил нищо по-различно
от мъчителната агония на една
проточена евтаназия която
самия ти си поръчваш но без
да получиш нищо от
утехата на истинските
покойници. и сега всичко
тук му изглеждало още
по-несмислено и
несравнимо по-празно даже
и от най-тъмните
мигове когато
все още пишеше
все още чувстваше
и все още страдаше.
съществуването му днес
битието му тук-и-сега по
точно този начин и въпреки
привидно уредения спокоен дори
смиренотих живот на бивш
писател сега вече му
изглеждаха изначално
по-безсмислени и
ужасяващо опустели
празни и невъзвратимо
пропилени заедно
с целият му
живот.

>>> 

една зимна сутрин намериха гражданинът бонапарт на улицата.

 

 

 

III.

______________________________________________

СКРЪБНА ВЕСТ
______________________________________________

на * * * * * * *

внезапно ни напусна * * * * * * *

известен сред приятели и съмишленици * * * * * *

Г р а ж д а н и н а  Б о н а п а р т,  Поет.

ПОЧИВАЙ В МИР!

Опелото ще се извърши на * * * * * *
________________________________________________
________________________________________________

 безписмовни и безмълвни мои кой

от всичките пишеши себевлюбени душещи

наоколо властта вечно и нереализирани тирани назовани писатели

ще спре; ще заридае с вас когато тази

по-дълбока от смъртта нощ тъмните изобретения

на техните заплатено-елитски приумици и нетеории

с вавилонските им кули над свободата рухнат и

ви премажат с лукавата надменност

на идеологическите велможи
________________________________________________
________________________________________________
СБОГОМ, БРАТКО!
от приятелите
_________________________________________________

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021