Пожар сред сухите факти

колкото повече се отдалечавах от хората 
толкова повече поезията ми ги гонеше 
още по-надалече
с няколко прекрасни изключения
в рамките на допустимата статистическа грешка

Ивайло Мерджанов


1 юни

в тъмния
пънкарски хотел

беше пълно
с мъртви рокери

якетата им миришеха
на затвор и урина

гостите на хотела
се притесняваха

да не изцапат
вратовръзките си

Виктор Иванов

ergo sum fatale

предупреждавах ви елате братя каних ви
не избрахте пътя мъката изгнаници

като вълк със зъби сгризал бих вселената и нейните окови
изтръгнал бих из корените им звездите
разритал бих луни планети слънцето

в необятен небосвод жесток жесток и мрачен
се в миг свещеното творение засели 
в гнездо бял космос дворец от живак и спомени бивши
епохите се помнят наизуст 
геометрията на алзес

над звездни синеви от гняв и сумерк 
в подземната тишина на обърнати пирамиди 
лъч червен зад времето целуващ за последно душите ни

прероден като вечна пролет на плутон
адамов край и хипотенуза по майер
стълкмове от светлина на хаоса пределите

зад хълма вече виждах

пеещи с пияния минотавър спасението лутането 
орфей търси своята алхимична принцеса 
не диря вече отдавна изгубеното си сърце потънах 
и не давам брат ми назаем душата си 

толкова за мозъчната ви пустиня 
сивите пипала на фронталния лоб
покривите на непал 
и всички лекари на духа

някакъв разпътен призрак
лутащ се сам в себе си по мъчителен начин

демон по съвместителство се бавно прокрадва 
през няколко милиардa години до едва танцуваща с дъжда нула 

и ето от диханието на мрака
ражда се епохата на лунатиците
сладка чакана изгаря диви химери 
безбрежни ледени поляни океани от азот
снопове кости в сенките 
на тринайсет по десет изгубени царства утихват 

далеч над нощта сърцето безкрайния огън 
човекът от никъде пулсираща сган 
ангели от самота обречена безбрежна 
без начало и без край 
без глас и без спомен без думи

ergo sum

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021