Страхуваме се от тишинaта единствено, когато рестартира пулса си. Трансплантацията на време е неуспешна. Хоризонтът кърви от огнестрелната рана, която Ива Спиридонова остави в света ни.

Александър Арнаудов

ИЗКУСТВО

Да се опазиш
да не нараниш,
когато се обичате.
И можеш.

Х

Страхувам се от тишината
единствено когато
е равна на отсъствие.

А неизвестното
си ти.

ВЪПРОС НА ПУЛС

I.
Сърцето ми
е летопис на страст,
която ежедневно
рестартира пулса в тебе.

Туптиш ли с ритъма
на сетните ми думи?

II.
Сърцето ми
е на командно дишане,
извадиш ли го
от далечното си тяло.

Но всяка друга трансплантация
е безуспешна.

III.
Сърцето ми или Луната
си окачил на хоризонта?
Кървав е.

Залезе...
Късно е за думи.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021