Забравяме майките и жестовете за обичане. Прозираме през безмислието. Празнуваме измислените празници на зимата заедно с Ива Спиридонова.

Александър Арнаудов

ВИЖДАМ

Прозрях, че всичко е безсмислено,
когато зърнах как забравят майките
дома си, жестовете за обичане
и паметта им - всяко продължение,
и зърнах как езикът
се разпада в неразбиране,
а същността велика на изкуството
намерих в личното лечение на болката.

Прозрях, Човеко, ти спечели битката,
оттеглям се, отивам си, предавам се.
Не е пораснала на ръст тъгата ми
и може да излезе през вратата ти,
а вместо мен да влезе, още малка, самотата ти.
Това е всичко, дето сътворихме
за дългите години тихо лутане
и ето, встъпва триумфално във владение на нищото.

Прозрях, благодаря за болката,
аз вече знам, че любовта не е достатъчна
на никого и никога, и никъде.
Убягва ми сега единствено какъв е смисълът на пролетта
като инстинкт за непрестанно раждане,
защото нищо ново няма да се случи,
освен безкрайните усилия за дишане.

И след обичането не остава нищо,
освен ненужна никому поезия.
И след октомври не остава никой,
освен измислените празници на зимата.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024