Калта става и върви със стъпките. Понасяме в себе си ада на света. Умираме там, откъдето тръгва Ива Спиридонова.

Александър Арнаудов

РАЗПЛАКАНА ПРЪСТ

Разплачи се накрая, човечество!
Кал стани, откъдето си тръгнало.
Отприщи си сълзите в моретата,
да залеят брега вече време е
и милиони излъгани вечности
от праха излинял на предците ни
да се слеят с плача за надеждите.
Рай и ад си понесло у себе си,
а тъгата е с вкус на спасение
и на кръв от желязо пресечена.
Няма път в кръговрата на времето,
Бог боли и тъгува с пороите
на потопи без кораб обрекъл те.
И се връщаш обратно към себе си,
за да стигнеш до вечната истина -
в кал родѝ се от сълзи божествени -
там умираш, отдето си тръгнало.
Разплачи се накрая, човечество!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024