Крилете на сенките са остатък в снега. Самотата е в клетката с черна разлята зеница. Не чакаме нищо преди небето в сърдечната амнезия на Ива Спиридонова.

Александър Арнаудов

ПРЕЧИСТВАНЕ

Снегът - остатък
от криле на сенки,
разпорили небето,
за да се завърнат тук.
По-чисти и от живите.

РЕШЕТКИ

Всичко си дойде
на мястото.
Самотата е
в клетката,
вместо крилете ти.

ОТРАЖЕНИЕ

Ти си сляпото коте от клетката вляво.
С половин око - черна разлята зеница,
другата половина - в нюанси на бялото.

Виждаш света,
но не виждаш себе си в него.

НИЩО НЕ ЧАКАМ

Направѝ ми дом
от стрелките на времето.
Покрив.
Ще спра да съм бездомна,
провесена от остриетата.
Надолу.
А там отдавна няма нищо.
Най-малко време
във което
да живеем.

КРИВАТА НА СЪРЦЕТО

На никого няма да бъдеш достатъчен.
Прибери се в своята кожа,
дай ризата си на ближния
(бариера срещу глада на телата)
и потъвай, потъвай, потъвай,
все по-навътре, докато не изчезнеш
като точица след последната систола
от линията на сърдечната ти
недостатъчност.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022