Времето е хищник – храни се с нашето отсъствие. Любовта ни ражда бездната на вечността с акт 16 от редактора на “Нова асоциална поезия” – Ива Спиридонова.

СРЕЩУПОЛОЖНОСТ

Най-често между нас
заставаш ти.

А времето е хищник,
храни се с отсъствие,
с отдалечаване,
додето не загубим
и образа от зениците
на очите си,
и незабравата
на утрешните спомени.

Най-често от любов
се ражда бездната.

БЛИЗОСТ

Стой далеч, огради се с решетки,
не допускай човек да премине
през онези поля на сърцето,
дето още се ражда доброто.
Те са чуждите ловни полета,
ти си дивечът с пресните рани
и умираш стократно отвътре,
а отвън си измамно несчупен,
огорчен от ножове и думи
и превърнал последната вяра
в кон пред Троя за кауза чужда.

Стой далеч, реквием на човека
е горчилката в рани на близък.

АКТ 16

Отчуждавай терен за сърцето,
строй си дом, никой в него не пускай,
крепост строй срещу всичко човешко,
за да можеш без чувство да дишаш.
Извоювай си липса на близост,
затвори се с секретни ключалки
и накрая от теб сам поискай,
и плати с всички свои богатства
акт за собственост, важен безспорно.

За адреса... Пиши "Самотата".
Точен номер? Той всяка година
се мени, както твоето време
не тече наобратно към нула,
ала в нея оставаш накрая.

ОТСЪСТВИЕ

Наричаха я горест,
после бе тъга,
сега е болест
на болезнено модерно
съществуване
във век на епидемия
от липси на човеци.


ОБЯВА #2024

Заменям ден в повече
за сърце по-малко.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024