Авторът споделя за себе си: Роден съм в София, завършил съм българска филология, после литературознание. Сега съм докторант в катедра "Теория на литературата" в СУ, темата на дисертацията ми е "Естетически измерения на терористичния акт в началото на ХХти век". Преподавам БЕЛ в ПГ по ПСТТ, гр. София. Занимавам се с нойз музика като част от колектива "Малък Ручей" и солово под псевдонима "няма никой".

*
ето  – внезапна буря и
дълго време тих валеж в 
прикритите градини. Само
овчата кожа е мокра, само
около овчата кожа е мокро - 
вярваме в любовта. скритите
птици пеят песента на сърцата
и очите ни учленяват
молитва – бъди ти, бъди ти,
бъди свят, в който разтапяме 
се.
не познаваме нищо вече,
легнали в ядката на 
тайната, очите ни 
затварят се – плодът
погълнат е отново 
цял.

*
Старо скърцане
пее грамофона
прахта танцува бяла
със звука,

надигащи се спомени
тежка хапка за 
слабото сърце
леещо болка и
умора; съжалявам

ли наистина?

Отговорът изстива,
прахта заспива
пак

*
спи тревожно
грижи сънувай
болка върлува
зад твоите очи

разпилей се в
сутрешното слънце
и с деня пътувай
не се връщай

в съня

*
украшенията в
райската градина превърнаха
в украшение градината.

космос на каишка.

*
шегобийци 
убивате ме,
забравете плода
на игрите си

многобройни грижи
приковават нищото

бърза всяко нещо към себе 
си и отдалечавайки се
от собствената си сянка.

вярвайте, истината 
съществува

*
Велик е домът на славата,
където думите без глас
разказват всяка истина.

там накрая всички се губим
във всички изречено и 
се намираме като прост куп
значения.

утеха за всеки, който се
притеснява за себе си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021