Шумът се губи в огледалото. Слънцето дълбае сенки в движенията. Изстиваме безвъзвратно и прекрачваме времето с помощта на Ив-Кристиан Ангелов.

Александър Арнаудов

*
сърцето ми преля
като океан -
безвъзвратно

и всеки шум в него
се изгуби

слънцето сега дълбае
сенки в движенията

и аз изстивам
и забавям се
и се превръщам
в огледало

*
укритие в плътта ти 
ще намеря,
дори да се навра
в отворена рана

в болка ще
изпиша значението си
по твоето нетрайно тяло

„обичам“ значи
да чувствам себе си
кръвожадно търсещ се в другия

*
разрухата е пълна
като изгрев необратимо
настъпваща над всичко

страхът ми от смъртта
изчезва в моментите,
в които ми се ще 

да прекрача времето.

кажи ми нещо, което да
ме зарадва, подай душата
си към мен чрез езика,
говори направо
говори от упор с мен

мълчи.

*
най-близкият бряг
е дъното.

*
на пода
лежи тялото
мълчащо

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021