***
Животът продължава
казваш си
изтривайки сълзите от екрана
когато прелистваш снимките от Оленивка

част от теб изгоря там
част от твоите щастие и смях

продължава дори тогава
когато приключи за малката Лиза от Виница

твоята кръв също е в нейната количка
и кръвта на всички покойници
живи
неродени

продължава, но защо
крещиш в пустотата на нощта
когато гледаш видео с войници
много по-привлекателни
от холивудски актьори
и прочиташ датата на смъртта им

колко пъти умря през тази война
колко пъти си умряла?

и все пак
животът си продължава
докато живовлякът никне
той може да се приложи върху раната

само това е нужно
най-малко
четиридесет милиона

***
Пази, Господи, всяка една от тях.
Усмивките им са топли като чай в глинена чаша.
Тях сълзливите, лютивите, горещите, щастливите,
свежите...
Като дете своето последно шоколадче в джоба.

Пази, Господи, техния огън под дантелата на сутиена,
тяхното животворно и благовонно слънце в долната част на корема.
Те са диво живи. Рембранд би писал за тях и плакал.
Те докосват небето лесно и красиво като борове.

Пази, Господи, всяка частица от тези черупки, перли...
Техните умилителни кичури на косите, пижамите с котки.
Способността им да подслаждат всичко и мъка и пелин.
Ти ни укрепи толкова честно, толкова навреме със своите
Болтове

Ти ни изтъка толкова честно, колкото трябва – от маточина и мед.
Като сухо рожово вино и горгонзола. Като порой с джаз.
Умолявам: нека смехът им мирише и хрупка като франзела,
Нека все така да бъдат – неудържими, непрестанни, нонстоп, една след друга
като дренки, момини сълзи, лилии... като байонети.

***

казва:
ти си толкова безстрашна
свободна
като нашата страна
винаги готов съм да тръгна с теб

смея се
покривайки с бронежилетка
малкото момиче в мен

(тя се страхува повече от мен и него
заедно)

такава съм аз

***
Страхувай се от мен като от огъня

Ще се излея върху теб 

Със своята благодат
Ще ти дам нещо

Ще продам

Но ти ми дай душата си
Става ли?

А аз – звезда
От небето...
Но къде да я донеса?
Ако ти си тук и там...

Страх ме е за теб

Небето тъче над него
Сякаш сплита мрежа 
Камуфлажна
Разбира се
Да!

Аз самата ще взривя всички мостове на земята
За да е онлайн и да ми свети като маяк

Аз самата ще пия руска кръв през нощта
Ще я поръся с пръст от гробищата

Той е жив

Обичам 

Да
Това е Азов
Азов...

Нека всеки от другата страна на фронта се стече в ров

©Превод от украински: Лілія Никиль

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024