Ирина Мулярчук е украинска поетеса, преводачка и литературна критичка. Завършила е Филологическия факултет на Лвивския държавен университет „Иван Франко“ и защитава аспирантура в същото учебно заведение. Изследователка е на творчеството на Игор Римарук.

Авторка на пет стихосбирки: „Вкусни чувства” (2010), „Размисли с ябълки [Речник на изкушената]” (2013), „Светове” (2021), „udOMa” (2022), „само не го взимай“ (в съавторство с полския поет Кшищоф Мих) (2023).

Превежда от полски стихове на Чеслав Милош, Кшищоф Хжижевски, Кшищоф Миха, Анета Каминска, Катаржина Шведа, Урсула Зайончковска, драмата „Дом за жените“ на Зофия Налковска.

Преподава украински език за чужденци, както и йога.

*

Изчезни от радарите ми
Изчезни.
Дано…
Ще те пазя, като зеницата на окото.
Душата ми е тъмна като река, широка,
ще приеме изневярата ѝ и следа няма…
Ох…

Така исках да кажа… думите като мед
се натъпкаха в бележките ми, устата като пити.
Моля те за милионен път, за последен, стотен:
моля те моля те моля те върви, тръгвай...
Радарите ми ще ревят като обезумели.
Ще те обичам по-силно, повече...
Но ти не обръщай внимание – Почаив, Острог, Нетишин,
после на изток, из нашия свети Днепър…
Ще те обичам. Като хляб през гладория.
Ще се моля на теб. За теб. За твоята рота.
Научих имената им… всичките двеста…
Че какво друго, освен любовта, може да отнесеш в гроба?

Превод от украински: Лилия Никил

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023