Авторката представя себе си по следния начин: “Казвам се Ирена Николаева Данаилова, завършила съм Начална и предучилищна педагогика, от с. Градежница, общ. Тетевен, обл. Ловеч, на 41 год.”

***

В гнездото на гълъба две сенки гугукат.
Претеглят умора, ожулена дума, която със стари черти рисува ръцете на Господ и
ги целува. Прощават се, раздялата стръмна е, но им се струва, че тръните меки са
и белите вълци макар и слепи, подушват кръвта засъхнала.
Последно дихание с тежка прегръдка, душите с накуцване и писък откъснат от
хълбок, се пръснаха. Гората замръзна, беше неделя. Събудих щуреца и с ялова
песен, изпратих душата си и ми олекна.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024