Илияна Генова (1990 г, Шумен) е бакалавър по журналистика и магистър по европеистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Към момента работи в сферата на дигиталния маркетинг. Автор е на стихосбирката „Град на изчезващи видове“, ИК „Жанет 45“ (2021).

УДОБНО

само тук в корена на думите 
времето не е прокарало костеливите си пръсти
една змия с трето око 
се превива между начеващите значения
истините стават все по-удобни 
докато часовете се ронят като 
малки камъчета от скалата под нас
увисвам на ръба й за крайчеца на роклята си 
отдолу океанът вие с тъмнината си
и все така ме плаши и привлича 


ИЗПЛЮЙ КАМЪЧЕТО

под езика ми се търкаля въпрос -
хладно речно камъче
после бавно потъва на дъното
на тази мътна среща
докато наблюдавам как си тръгваш
по улицата с прецъфтелите липи
а косата ти реже
горещия юлски въздух


УМЕНИЯ ПО МАЙЧИНА ЛИНИЯ

всяка сутрин
отваря широко прозорците
проговаря езика на кафе машините
поздравява роклите в гардероба
(залавя ги как танцуват по закачалките)
внимава 7 минути по усет
за перфектното сваряване на две яйца
най-сетне гали книгите на бюрото
подредени от вечерта като обещания за утрешния ден

така съвсем леко
понася дневния ред по който
раните се отварят
и затварят
от теченията между годините

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022