Слънчогледите падат в прах като отрязано ухо. Септември ще бъде Ван Гог в апокалиптичния календар на Илиана Елдърова.

Александър Арнаудов

*

кой отряза ухото на Ван Гог?
Бог.
кой не дослуша плача му,
кой знаеше, че онази чаша абсент
щеше да бъде последната?

когато това се случи,
„слънчогледите паднаха в прах“
и от праха поникнаха нови.
звездите се скриха от ужас зад облаци,
а по лицето му болка рисуваше с туш
формите на тъгата.

*

как се чувстваш днес?
безпомощно.

като някой, който не може да казва Л,
освен в думите любов и лято,
лястовици, лекота и други.
те са наполовина истински,
а реалността е цялост.

безпомощен –
като лодката в морето,
потънала едва,
като дядото, който, запалвайки лула,
я гледа как изплува на брега празна и пробита.

мечтаеш да се намери логопед,
готов да излекува твоята безпомощност
и да те избави от суровата ти строгост
към земната мелодия на собствения ти език.

*

кълба от кабели безжизнено висят над входната врата.
хваната в капана на фотоклетка от неон,
една душа стои под арката от жици.
графити по фасадата крещят това,
което тя не се осмелява да прошепне.

отвътре дисонантно и неясно пее хор
(но всъщност ангели се карат)

душата поставя ухо на вратата:
спомня си детството, лятото, рапана, морето – 
в този ред, но наведнъж;
спомня си август, онази поляна,
софийските улици,
които най обичаше празни.

ако раят беше софийска сграда,
на нея щеше да има надпис
„Гараж! Не паркирай!“.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023