Човекът е мутация на любовта с развити палци. Апокалиптичната еволюция на поетите и пластмасовите хора е новата предметност на Илиана Елдърова.

новата предметност

сутрин в мола се развиделява.
ескалаторът се готви да поеме
хора в надпревара за неща.
настръхнала елха стоически позира.

нови стоки, всички – намалени.
мечтите са смалени до минусовото ниво,
където е паркирана колата. хайде, бутай,
да се поберат торбите.

умора, изтощение.
време е за смяна на батерии
на пластмасовите хора.
старите отиват на боклука.

до бунището е дълъг пътят,
наситен с дъгоцветни локви от петрол.
капки кръв избиват по челото,
фазата е терминална – втора.

оттук ще излетим без багаж.

еволюция

създадох си ДНК с характер,
размножих клетките си, 
за да се освободя от своята,
родих се и нервно се обострих.
симетрия ме делеше от съвършенство.

с гръбнака, моята единствена опора,
на сушата изплувах.
станах откривател,
който носи собственото си тегло,
но може да понесе още тежест.

дишах и се развивах,
бозаех и кърмех,
общувах със себеподобни, 
за да съм готова да говоря с теб.
мислех, 

че ако сляза от дървото, ще се видим.
на два крака се изправих,
запалих огън, станах човек.
променях се неволно –
мутациите бяха случайни, спонтанни, красиви.

еволюцията ме доведе дотук
и палците ми са по-развити от всякога.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024