Дните миришат на зима. Скачаме в издайническа пустота. Дишаме фините прахови частици на Илиана Елдърова.

Александър Арнаудов

един бог знае

шест дни се мъчих
да поливам растенията на баба
в панелния блок.
на седмия излязох на балкона за цигара
и оставих фаса да гори в пепелника
за бог да прости и вятърът да попуши.
чувала съм, че така се прави на гроба на пушач.

баба не беше пушач.
кога ли ще престанем да бъдем
затворени в кибритените си кутии?
един бог закриля пушачи и непушачи,
но живите само.

един бог знае,
че не е бог знае какво –
от една кутия влизаш в друга.

ще престанем да бъдем,
но ще сме празни
и като комините на селски къщи,
които димят все по-рядко,
с трудност ще пушим
и с издайническа пустота.

есенен ден

този ден
мирише вече на зима
Витоша е полазена
от дребни бели буболечки
дробовете им са бели
сърцата им са бели
очите им са бели
издишат бяла пара
тази сутрин
която мирише вече на зима
дълъг облак се протяга
изцежда пресен сок от дъжд
в София е още рано
за фини прахови частици
и за сняг
като мъх е кожата на Витошко лале
блоковете стърчат перпендикулярно
на Софийското поле
грозно е
но и толкова красиво

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024