Срамът е сам вкъщи. Понякога излиза, за да плати авансово данък обществено мнение на Илиана Елдърова.

Александър Арнаудов

* 
срамът е вкъщи сам, 
но понякога му се налага да излиза. 
малко плаши се от самотата 
и когато се разхожда сам навън, 
усмихва си се само скришом. 
смее се наум на собствените си шеги, 
които никому да сподели не смее. 

не смее и например 
сред тълпата да запее 
или когато завали – 
по улицата да затича, 
или пък ей така, от нищото
да те заговори, 
макар да те харесва 
много, страшно много. 
защото го е страх. 

обича да е вкъщи сам, 
но понякога ходи и на кино. 
на своя филм той е сценаристът, 
операторът и режисьорът. 
продуцент е, композитор, коафьор, 
гримьор, дубльор и каскадьор. 
негов е и целият декор. 
на всичкото отгоре 
сам си е критик на филма
и публика, която насила ръкопляска. 

срамът е сам, но го е срам 
от самотата. срам го е 
от зададени и незададени въпроси, 
срам го е да проси, 
срамува се, че го е страх. 
но най-много се срамува 
от себе си.

Данък обществено мнение

В голямото сформление държавно съществува задължение правно – 
да се трудиш и оставяш в хазната 
малка част от своята заплата. 

Авансово, годишно, често 
давам от събраното ми ресто, 
за да продължава керванът да върви, 
да има за благото някакви пари. 

Като съвестен данъчен субект 
казвам (с уважение и респект), 
че ще спра да плащам, с извинение, 
данък за общественото мнение. 

Не дължа ни една монета 
за критиката към поета. 
Свободна съм, защото следвам 

следната аксиома лесна 
(важна част от свободата – 
и мисловна, и словесна): 

Желаеш ли нерви да спестиш, 
спокойствието да си осигуриш, 
освободи се от това мъчение 
да плащаш за общественото мнение.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024