Чалга е около тридесет и пет годишна млада дама. Чалга не е лоша, просто е объркана. Чалгата се прибира в дома от думи на Илиана Елдърова.

Александър Арнаудов

Чалга

Чалга е около тридесет и пет годишна млада дама.
има среща днес от пет следобед.
чака поредното напомпано сърце на „Македония“.
чака вече повече от час, горката Чалга.
клати крака, донякъде покрити с кожена пола,
нервно и ритмично.

Чалга наблюдава примирено дневния парад
на бързащи лъснати обувки и лачени коли.
мисли си защо ли не замина
навремето и тя на запад.
та нищо ново няма тук,

то и нищо старо не остана.
единствено борбата с побелели гълъби,
гнездящи между два панела на последния етаж,
струва ѝ се вечна.
след тях Чалга винаги почиства с усърдие и Циф
парапета от ръждясало желязо.

Чалга не е лоша, просто е объркана.
когато стана пълнолетна, оперира се пластично
от чувства в името на свободата.

изведнъж се сепна от спомените и почувства,
че е време да си ходи
вкъщи.

стягане около врата

нищо ново няма.
нищо ново никога.

непроменлива спираловидна линия
стяга шията като увитата
около жезъла на Моисей змия.

няма антидот за живата отрова
от впит кърлеж във врата.

заразата се влива по напоено стегнато въже,
заразата се запознава на клетъчно ниво
със себе си

и всичко ново я отравя
и отваря като рана.

жило в тялото на обесен човек
е забито надълбоко.
толкова недосегаемо.

подземната къртица, сляпата,
с последните импулси оптимизъм

дълбае своя собствен бряг.
но няма излаз,
няма

нищо ново никога.
нищо ново няма.

град на спасението

в свят на отрова
хората-риби нямо наблюдават
как едно куче бива пребито
до костите с кокали.

потрошеното тяло мълчи –
и то като рибите.
само те останаха в този аквариум.

биячите хванаха пътя
и нямаше кой да ги хване.

безличните личности бягат нанякъде,
след лицата си бягат.

рибите в света на отрова
никога нямат глас.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023