Всички мъже са бомба. Абонираме се, разпиляваме се и не мислим за утре. Искаме да се застреляме след поемата на Илиана Елдърова.

Александър Арнаудов

*
пусти свят,
върви по дяволите.
сваляй жените, както си знаеш,
погледни Ева в очите, кажи ѝ
„за теб искам да сваля ракетите“,
питай я, не е ли паднала от небето.

- защо?
- защото си бомба.

кажи ѝ, че си полиглот и полиаморен.
бъди в крак с времето
и вместо часовник, носи граната.
купи си дрон, запиши се в армията,
остави старец в градския да ти говори
за казармата и колко си пропуснал. наваксай.

не изпускай парите, милионите печалба,
стани богат – кой не иска да стане богат?

прави деца, нека страдат и те,
когато пораснат с три ръце,
четири крака и лазят
по тротоара покрай сгради и хора,
превърнати в пепел.
спи спокойно, не мисли за утре.

утре – няма такава концепция.
няма такава държава, няма такъв свят.

„завийте наляво”, „завийте надясно“ –
остави се да те навигират, манипулират,
третират като животно. бъди човек
с изкуствен интелект.
инсталирай си програма, пий някой 'ап.
абонирай се, разпилей се, забрави.

забравата ни остана в живот,
крепен само на спомени.

вълнувай се от теглото си,
работи за мускули, работи на мускули,
работи и ставай рано, лягай рано,
лягай си, заспивай
вечно.
и ме остави на мира, свят.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023