От нас няма да остане нищо, но снимките на Ясен К. Хенри улавят дхармата на отвъдния ни край.

Две снимки

Две снимки.
Гроб и кръст над тебе сложен,
за да го носиш, може би
и горе.
Толкоз.

Ако така завършва всичко
то е жалко.
Дали присъщо е за дхарма, -
за толкова изпипана система,
за толкова вселенска математика...
Две снимки?

На тях усмихнат, някъде към 30.
И ако не те познавах капка, никак
че откъде ще зная кой си?
И даже в костите да ровя – не бих познал,
че ти си този,
на който всичко бе отнето;
И книги, и писма, машина,
защото си написал малък разказ,
във който комунист познал се,
засрамил се и пратил да те търсят.

И как ще зная, че убил си
войничето на границата с нож,
задето не те пуснал да избягаш?
Убил си, за да пишеш, да живееш
в свободен свят, безбожнико! Убиецо!
Не стана стълпник, ни пустинник...
Не поиска прошка! А после
написа два романа, много стихове.
Роди ти се момче, тъй както искаше.

Научи го да учи и то учеше.
Четеше Гьоте във оригинал.
Дори и някои книги ти разказваше.
И после свърши всичко.
Ти умря.
И комунизмът падна и стената.
От теб, мой драги, не остана нищо.

Освен две снимки,
Гроб.
И кръст над тебе сложен.
За да го носиш, може би
и горе...

юли 2022

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022