Лекуваме инфекцията на полудяването с ненаписаните си стихотворения. Ежедневието е аутопсия на съществуването ни в поезията на Христо Мухтанов.

*
Изстинал съм –
доколко някой би могъл
да направи аутопсия на тялото ми,
да открие онова, потрепващо отдолу –
имам твърде малко притежания
освен топката скреж
на съзнанието си –
вземи кръгла лъжица
и през плътта загреби:
какъв е вкусът
на това,
което опитваш?


*
Понякога страхът
е силен вятър,
който те носи
към езическите ритуали
и инфекцията на полудяването,
подправките във въздуха,
маслата по кожата,
шаманът
и ножът,
готов да разреже
отвори към душата:
толкова грозна,
когато погледът
прониква
по този начин


*
Ръкавите ми
се влачат по тротоара,
във тях съм скътал
ненаписани стихотворения,
малки листчета
падат и покриват
улицата със думи,
върху нея изникваме
полу-измислени,
децата събират
хартийките,
родителите прилежно
ги изхвърлят на боклука


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022