Рождество Христово прощава утрешните грехове. Ставаме все по-добри в това да не се правим на силни. Вдишваме есен, издишваме непометени сънища с гласа на Христина Панджаридис.

Рождество Христово

Снегът превръща спомените
в ангели,
тъгата ми в дете,
татко търси гръцка станция
и плаче -
трети глас във хора,
майка баници плете.
Рождество Христово!
Виното - безсмъртие в червено,
рисува кръстове по жаждата,
надеждата
получила подарък
прощава
утрешните грехове.

Още 14 дни

Вечерният пазач
бди над тайните ми
но на сутринта
езикът му ги издава
На чаша кафе
и препечена филийка
как да замълчиш

Още 14 дни изчаквам
езикът му да изгори
и след новата година
назначавам нов пазач

Ставаш все по-добра

Не си длъжна
да се правиш на силна
казват знаците по пътя
Подпри се на оградата
на вятъра
на фантазията си
Вдишай есен
издишай непометени сънища
Скоро ще получиш похвала
Ставаш все по-добра в изкуството
да не обръщаш внимание

***
изкачване с лифта
от Алпите светът
подреден

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024