Засаждаме цветя в слънцето. Дъждът плеви дните ни. Растем без да питаме никого с лятото на Христина Панджаридис.

Александър Арнаудов

Своеволия

Засаждам цветя
под прозореца
не питам слънцето
ще ги грее ли
няма ли да му се удължи
работният ден
на дъжда ще му дойде ли
в повече да ги полива
идва градинарят
и навъсено пита
ако всеки реши да засажда цветя
кой денонощно ще плеви
без да питам никого
ти изпращам целувките си

Горчиво кафе

захарта е полепнала
по чаршафите

Между него и мен
спомени
и въображение
Не мислиш за мен,
а колко цветя
засадих
в погледа ти.

всеки ден гледа
трите
необрани смокини
в двора
на тези хора
им е сладко
вътре

Нецензурно

Скоро ще започнат да цензурират
и любовните стихове.
Обичам те.
Прочети го,
докато лети към теб
и никой необичан,
влязъл в дрехи на властелин,
не го е изтрил.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024