New Asocial Poetry

View Original

Христина Панджаридис - Свобода и риба

Спомняме си навиците. Времето ожаднява като птица. Полетът е отменен по заповед на Христина Панджаридис.

Александър Арнаудов

"Ще ти запаля цигарата"
Петър Чухов

Запали ми цигарата
и докато си спомням
за навика,
ти напиши
най-хубавото си хайку.
Какво като от години не пуша -
запали я мислено,
а аз ще се ослушвам.
Поръчай и няколко бири:
за теб, за мен,
за другите.
Спомените като птиците
често ожадняват.
Запали ми цигарата
и постой,
докато я изпуша.

Кой защо чака лятото

Мъжът чака лятото,
за да лови свобода и риба,
и да не виждат очите му
съпружески бедра,
а гърди на самодиви.
Жената чака лятото,
за да разглежда спомени на плажа,
и с плуване зад шамандурата
да се надява
да хване златно бъдеще.
Лятото очаква
слънчевите очила,
скрили луничките,
и на високите треви,
където леглото е най-меко.
Всеки пълни чантите с очакване,
а полетът е отменен.

Малките важни

Летят пухчета
спъват се в очите и устните ни
летят
напомнят ни как пропускаме
някои малки

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024