Несамотата се ражда в новоизлюпените облаци. Есенното слънце гали белега на снощния сън. Намираме неочакван край в погледа на Христина Панджаридис.

Александър Арнаудов

Несамота

Не е сама в къщата
нито в градината
под новоизлюпените облаци:
непрочетени книги
неизядени ябълки
непогалени мъже и жени
неизпита чаша с кафе

*
Разместване
котката не харесва
новия си ъгъл

*
есенното слънце
гали белега
на устните
чертичка
от снощния сън

*
Есенна пътека
някои приказки имат
неочакван край

*
есенен вятър
необрани смокини
в погледа ти

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022