Казват, че нежността и добрината винаги се връщат, но лъжите ни карат да забравяме пътя наобратно. Ние само се опитваме да си спомним, поведени от новите стихове на Христина Асенова.

*
няма място
по света
достатъчно далеч
на което да идеш
за да ме освободиш
от себе си

защото
място
между нас
просто
не трябва
да има

*
и си спомням как един ден
четеше едни рими
които съм писала
за друг човек
в друг живот
с друга любов
и ми каза

"ще се омъжа
за момичето
което
някой ден напише
нещо такова за мен"

и още други
твои
лъжи
си спомням

*
писах стихове за теб
толкова дълго
че забравих
всичко
за автора

заздравя и тази
рана

само
това
да те няма
остана

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022