Коледата ни – безпредметна. Ледовете ни – стопена кръв. До свободата може и да не стигнем, но поне ще срещнем поезията на Гордан Изметов по пътя.

Александър Арнаудов

* * *
изпързаляните 
коленца...

* * *
върху 
студената пързалка 
не сол и сила 
кръв от детска радост 
топеше ледовете…

* * *
на влакчето
са ужасите...

* * *
до свободата
може и да не стигнеш,
но пътят към нея
започва след края на релсите...

* * *
евтино
но спомен...

* * *
върху ледена сергия
на немлечен кръстопът
любовта е вече
разпънат сувенир...

* * *
писмото ми
до Коледата
безпредметно

* * *
не подаръци
за мен
за пясъчникът ми
гора…

* * *
диагнозата
за времето

* * *
клинично тъжно
хората взеха
да се събират
а пиршеството
се превърна в ястие...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022