Последната фаланга на сърцето е мълчание. Часът на смъртта приближава. Гергана Георгиева скицира забравата в платното на света.

Александър Арнаудов

Пост /въздържание/
от думите

никоя власт не убива днес поети
какво благоугодство
в храма на Мелпомена

последната фаланга на сърцето
е мълчание.

47-и ден лазарет

бяло
остана само
един цвят
да пробива очните дъна да облизва покоя на дарените ми светообитания
един глас
различим от който бягам през отворите на веригата
наслагвам свободите си
сглобявам прикованото празно
ето ги ...
един образ
разкъсан на миризма и дим който мога най-сетне да прегърна
днес изчистиха лазарета
така е леко
че мога дълбокия стон от пето легло
и тихите учестени прохърквания на седмо
да извия в кантатата
Ела, сладък час на смъртта.

Сред

сините къщи на Santiago
с ниски бели ръбове
и издължени сенки по тях
на жените
които им принадлежат

смехът прониква
в пукнатини
напластени с влажност

някъде
сред еректиралите вени на хълмовете
върху безкрайната океанска пяна

скицирам забравата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021