Тъгата ни колонизира. Пленници сме на белязания хоризонт. Чакаме неизбежното утре, докато дъждът целува грапавината на думите на Гергана Георгиева.

*
неизбежното утре
ще разтвори пищната си гръд
да свидетелства срещу мен

а аз

избухнал цвят лилия
с тънкия си врат 
се полюшвам


"Ревящите четиридесет"*

между 40-та и 50-та мисловна линия
онези силни течения които износват предсърдието
опипват безмилостните руини
от вкаменелости и сухота

Сега

кой е измореният вятър,
който хлопа отвън,
кой ще коленичи
да измие отеклите вени и време

тъй тихо
смирено

както класът на нивата
целува дъжда.

*ревящите четиридесет - силни ветрове между 40 и 50 паралел


*
Имахме радио Olimpia
орехов фурнир
миришеше на сандък и кожа едновременно
сядахме около него
раменете ни се докосваха
един ден го отнесоха някъде
и зачакахме
розовата плацента на слънцето
да намести хоризонта.

Заслон любов

баба,
властелинът на бурите,
сграбчва мълниите
хладнокръвно ги огъва
пронизва с тях земята
и ме загръща.

"Аз не участвам във войната,
войната участва в мен"

колонизира тъгата
все по-поносимо

Пленници

По зидовете на Корсика
които отвеждат към морето

по каменните зидове на Корсика
заличени от картата

в грапавината на сенките
очи
белязали хоризонта

*На подпоручик Младен Николов, от Чупрене, Белоградчишко, д-р по психология от Берлинския университет


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022