Всяка форма е безформена. Цялото пространство е време. Оплакваме се от капризността на съдбата с текстовете на Джерълд Шепърд, преведени от Мирослава Панайотова.

Александър Арнаудов

ПРЕСИЧАМ РУБИКОН

При отварянето на временния портал в моята неандерталска пещера получавам колчан със стрели от Робин Худ, тенекия кондензирано магарешко мляко от Клеопатра и еликсир на безсмъртието от мадам Роланд. Благодаря на всички тях, те са облечени като Уил Сомърс, придворен шут на крал Хенри Осми. Малко по-късно, носейки картини на старите майстори на краката си, за да мога да ходя по вода, пресичам Рубикон със старец на гърба, който бързо се подмладяваше - представям си, че имплантирам ембрион в мраморен ръст, докато ято пингвини лети отгоре. Междувременно Кинг Конг минава покрай мен с Емпайър Стейт Билдинг на гърба си. Оплаквам се от капризността на съдбата, докато се качвам по свлачищния насип към моето студио за отстъпление в планината.

МОИТЕ НОВИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

Отворих очи на футболно игрище с играчи, носещи ленти от бананова кожа и ритащи снежна топка по първоначалната девствена постелка. Всичко спря, когато хартиена фея се спусна, използвайки дълги думи като крила, и изпрати снежната топка към камината над ревящ огън, като каза, че това е съдбата на всички мъже и някои жени. Вече бях планирал спокоен ден на вътрешен плаж и оставих сутринта да лети от прозореца, а следобедът да лети от отварящата и затварящата се врата. Загубил състезание по гледане с Полифем, в крайна сметка се изкачих по змийската стълба в стаята с множество очи. Тук мога да видя всичко - макар и обратното да е вярно, всичко също може да ме види. 

ДЪРВОТО, КОЕТО ПРЕГЪРНА ХОРАТА 

Застанал върху това, което си представям като стартовата площадка на ракета към един от миналите си животи, аз галя въздуха, за да накарам сянката си да гали земята. Джървейс, гей върколак, рисуваше ноктите си с фин оттенък на розово, докато стоеше в миксер за древен египетски цимент. Цялата тази област след хиляда години ще бъде строителна площадка, разположена в джунгла от цветя на прах за пране. Плановете са в главата на премиера октопод за изграждане на училище за роботи, родени извън брака. Казвам на Джървейс, че трябва да спасим момичето, а той прави реверанс в лилава балетна поличка.

Дървото, което прегърна хората, също направи реверанс. 

ВСЯКА ФОРМА Е БЕЗФОРМЕНА И ЦЯЛОТО ПРОСТРАНСТВО Е ВРЕМЕ

Аз съм просто цъкането на часовник. Седя на фара и играя игри; морето около мен е летящ килим с шевици рибена кост, които правят главата на тигър. Маймуната на часовниковия механизъм блъска барабан по скалист перваз, докато се възхищавам на безстрашните облаци, които летят над празен океан. Идва човек с пистолет, вечността е вградена в шалчето на врата му. Друг примат дърпа шалчето по-силно, докато пея песен, която научих като дете.

Превод от английски: Мирослава Панайотова

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021