„Последният Буенос Айрес“ е книга за войната, която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия свят – дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища, влече ни от ада през ада към ада.
Това е апокалиптична книга, която се опитва да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости, но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и мезезоя, и напук на всички ценностни сривове въздига любовта като единствена противоотрова на безнадеждно отровения от собственото ни битие свят.
С третата си стихосбирка Георги Гаврилов ни поднася своя убрус, въплътил през Христовия образ величието и паденията на разпадащата се цивилизация. През неговите стихове виждаме как болката, съсякла като с меч времена и пространства, може да утоли нашата жажда за истинност; как ако вдигнем лице и наистина погледнем небето, може би ще поемем и последните глътки свеж въздух – там, в последния Буенос Айрес. Нищо, че две отрицания рамкират неговото сурово и дълбинно верую: „свободата ни не е спасение“ и „спасението ни не е свобода“.

Едвин Сугарев

излизане на сушата

1.

не съм спал от дни
или светът не е
не съм имал време да обичам
почти цял живот
хванах камъка
който светът хвърли
и не съм имал нищо наум
когато той вече имаше
едно наум
използвах синьо-зеления лист
смачкан на топка
преминах начертаните граници
не говорех когато ме питаха
говорех когато се мълчеше
горях от студ
но светлината беше втора ръка
един ден се събудих остарял
със света до себе си
продължих да му подражавам
малко по-близо до центъра
на геената
но нямаше кулминация
в движението
можех да съм по-добър
или по-лош
но ние така добре се сляхме
в онзи момент
че никой не разбра
така добре се сляхме в едно
че нямаше кой
да възрази
не съм спал от хилядолетия
историйо
помня само
че се случи веднъж
и като че ли беше пролет
като че ли беше наистина тя
ще се измъчим още малко
а после ще пируваме
и ще ни се струва
неоправдано
с общи усилия
постигнахме
вечността
с общи усилия я направихме
суверенна

2.
все същата рана
разчопляна отново и отново
да кърви
за този свят
създаден за седем дни
и разрушен за миг
осем милиарда думи
примигващи в празния космос
с теориите маймуните и големия взрив
но взривовете тук са по-големи
конспирациите са по-големи
и маймуните изчезват
бог не ставаше за учител
нито ние за ученици
исус не ставаше за месо
нито апостолите за негово спасение
металически овации
разрязват въздуха
една и съща рана
върху черепа на авел
в която дълбаем имената на децата си
с мръсни нокти
и немити ръце
не можеш да подушиш
бебешката му глава
но кръвта му стара
като пролетен дъжд
ухае в потта ни
сладка като окосено сено
кисела като вино
станало оцет
и понеже не ни е вкусно
ще пресолим и тази рана

3.

love is all you need
7:58
летище Завентем
по радиото звучи
all you need is love
като досаден детски плач
избухват 3 бомби
all you need is love
само радиото е непокътнато
и в пищящите уши напява
all you need is love
love
love is all you need
Алепо се разпада като своите трупове
all you need is love
мъж изхвърля детето си от моста
в Габрово
all you need is love
хиляди съпрузи пребиват до смърт
своите хиляди съпруги
all you need is love
love
love is all you need
бейзболна бухалка
по черепа на човек
който пее all you need is love
един куршум в гърба на Ленън
и после още няколко
all you need is love
експлозиите продължават
главите се търкалят наникъде
като глобус
all you need is love
love
love is all you need
love is all you need
love is all you need
любовта не смогва
прибирам се при студа
пиян и пребит от новини
изхвърлил последния парцал
от душата си при другата смет
повръщам
превит надве като пречупен кръст
в децибелената мъгла на паметта се носи
love is all you need
love is all we need
докато
стомашните сокове
вкиснатото вино
пометнатият мрак
преминават през тунела
на гърлото ми
на няколко пръста от сърцето
по-близо до него
отколкото
нещо някога
отново ще бъде

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023