Георги Гаврилов е роден на 15 юни 1991 в София. Учил е английски, френски и унгарски. През 2014 защитава за бакалавър по Физика в СУ “Св. Климент Охридски”. От 2012 работи в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика. Автор е на публикации в периодичния печат – „Литературен вестник”, в. „24 часа”, списание „Щастие” и др.

През 2014 печели първо място в Националния конкурс за поезия „Море” (Бургас) и конкурса „Ирелевант” на Фондация „Буквите” (София), както и второ място на конкурсите на името на Веселин Ханчев, Георги Черняков и Боян Пенев през 2015 и на името на Тобромир Тонев през 2016 г. Има номинация в конкурса „Магията Любов” (Казанлък).

„Корабен дневник на книжната лодка” е дебютната му книга (Издателска къща „Знаци”, 2015 г.).

През март 2016 година книгата получава извънредна награда на Сдружението на българските писатели за успешно участие на млад автор в Националния литературен конкурс на името на Христо Фотев. Месец след това „Корабен дневник на книжната лодка“ печели голямата награда за дебютна поетична книга – бронзов Пегас, на конкурса  „Южна пролет“ в Хасково.

През 2016 г. в Издателска къща „Знаци“ излиза и втората му книга – „Пиета“, която веднага е забелязана от литературната критика.

Съосновател на пространството за литература и култура “Хралупата” (София, ул. Стефан Караджа 22).

„Сините часове” (ИК „Знаци”, 2019) e третата му самостоятелна стихосбирка.

бяло

светът няма флаг
каквото и да рисуваме

кръвта няма нация
и извън тялото
тече само надолу
и отнася философиите
и идеите и пролетите
със себе си

териториите ще бъдат превзети
само от тревата след нас
докато твоите и моите кокали
тракат все по-тихо
моцарт и бетовен
в най-сигурния бункер

3 сутринта е и вестниците не смогват
инфлация на новини от които нямаме нужда

никой не разбира защо никой не разбира

звездите постепенно угасват
боговете един по един си отиват
и всичко в което е вярвано
вече е само на книга

сами сме
на изоставеното летище
насред студената като вчерашна вечеря вселена

никой няма да помогне
никой вече не гледа
не се правят залози
когато някой играе сам срещу себе си

слушаме тектоничните грамофонни плочи
но писъците не са музика
нито болката е чувство

болката е болка
и няма нужда от друго име

както светът няма нужда от флаг
и кръвта няма нужда
да бъде багрило

ще се появят организми
които да изядат пластмасата ни

ще се появят същества
които да заздравяват от радиация

ще се появят нови видове
които да обитават нашите останки

и ще търсят следи
от бедствието
което ни е унищожило

ще търсят

и ще търсят
и ще търсят

музей на историята

свят, вече не си дете
че да убиеш паяк или муха
на стъклото на кухненския
прозорец

имаме достатъчно
история и митове
за каквото сами сме си
причинили

нямаш оправдание
да си играем на глад болест война
и страшен съд

Иисус не биваше да е нужен
и второто пришествие
едва ли ще помогне

свят, вече не си малък
та кучетата да те учат на любов
и преданост
но ти и тях да изоставиш

свят, не търси баща си повече
бъди по-добър
от него

дай всичко от себе си
поне веднъж
и ще видиш
че то не е всичко
и че няма предел
както нямат предел
издевателствата
болката
и унижението
които наричаш
заслужени

моля те
докато все още
някой чувства
докато все още
някой вярва
докато все още има
прегръдки с отворен
гръден кош
докато все още
складовете ти са пълни
с неупотребени бомби
докато ренесансовите фонтани
гълъбите и поленът
те молят

защото
кръвта е за сърцето
не за музея
и тялото е за любов
не за кенотаф

свят, ти си вече
много много стар
опровергай ме
че е късно
докажи ми
че името ти, свят,
не е сгрешено

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022