Набор 92, родом от Димитровград (българския, не сръбския). Учи английски и малко немски в хасковската езикова, от което време датират първите му поетични опити; после учи и се дипломира в СУ; понастоящем живее (доколкото е възможно), обича (наивно и по детски) и работи (в рамките на приемливото) в София и по други места в страната.

Щрих №5

Светът ми, хвърлена монета,
се носи, чакайки да падне.
В този момент на безтегловност
аз съм сам и погледът ми
трепва към прозореца,
към кучетата и децата и зимата
и смога и бетона и студа
и аз се моля само за това:
те още да са там, когато всичко свърши.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022