Нощта пробива съня ни. Слънцето плете паяжина. Давим се в капчици вода и изплуваме с помощта на Габриела Цанева.

Александър Арнаудов

КАПЧИЦА ВОДА – ренсаку

*

капчица вода
върху крилцето на муха –
стига й да се удави

*

Цяла нощ щурците
като свредели
пробиваха съня ми

*

Цяла нощ плетох
паяжина, с която
да уловя песента им

*

на сутринта
песента бе писъкът
на пробуждането

*

гущерче виси
в паяжината на дома ми
намерих го преди паяците

*

гущерче се скри
в пролука между два камъка
това свобода ли е
опашката му още
се бори с пашкула

*

а аз
ще намеря ли пролука
между световете

*

цяла нощ
сънувам как ставам цяла
опашката на конформизма ми
още се бори
с паяжината на нета

*

пропаганда
капките на омерзението
се процеждат –
кървят камъните
на душата ми

*

капките
на омерзението
блестят върху крилцата
на самоизолацията ми
стигат ми да се удавя

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024