В ерата на тикток и чалга армагедона писането е изчезнал пиксел в думите на Габриела Цанева.

ИЗЧЕЗНАЛ ПИКСЕЛ

Мислите се плъзгат по гладката ми плът,
търкалят се по мен като водни перли,
а после…
Няма после.
Разбягали са се.
И аз се взирам пусто
във монитора,
и бялата му паст
се взира в мен –
анихилираме.

Изчезнал пиксел – 
мигам в затворените си очи.

***
изсъхнали цветчета
шумолят
в окосената трева –
ожулени
колена

***
прозрачният диск
на слънцето в отронен
вишнев цвят

***

квадратен корен от две –
най-близката представа
за безкрайност

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023