Габриела Динева е дете на прехода, родено в Стара Загора и доизградено в София. Завършва Френска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и Публичен Мениджмънт в СИФАМ, след което нагазва в дебрите на копирайтинга в компанията на любимия френски език. Пише, за да сублимира - сублимира, за да живее. Без претенция. 

*
Студената война  
започна в хората.  
В комунизма на мисълта, 
която засекрети личността. 
Във фашизма на сърцето,  
което изгори архивите си.  

*
Понякога,
но понякога само,
да бъдеш
същество човешко
означава в себе си
да се отбиваш
с пистолет.
Мръсни сметки
да разчистваш,
трупове на чувства
да прескачаш,
куршумите да вадиш
на парченца
с тези две ръце.
Ако си разумен
раните да кърпиш,
ако ли пък не,
да ги солиш обилно,
тъй че болката
плътта да прояде.
Понякога,
понякога само,
спираш някак си
да си човек.
Наместо теб
една огромна язва
крачи през света
и като черна дупка
гълта всичко.
Нараства главоломно,
преминава мощно
през живота ти,
макар да е
достатъчно проклет.
Винаги,
винаги помни,
че имаш избор
пред себе си
да се явиш
със цвете
или с пистолет.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022