Рисуваме отчаянието на вселената. Видимостта е невъзможна. Любовта оцветява лицето на истината с поезията на Бадер Ал-Суейти.

Александър Арнаудов

Холандският светец

На Винсент Ван Гог

Блед стоиш зад цветовете,
които вземат своя блясък
от кръвта ти.
Превръщат се в магически
сияния,
докато все още
с пръстите си държиш
четката.
Рисуваш отчаянието на
вселената
и оцветяваш лицето на
истината.
Чия е тази правда,
която те открадна
от лудите ширини?
Ти успя да извадиш
ръцете си от неведението,
за да нарисуваш
лицето си
с омразния ти цвят –
сивия!
Видимостта е невъзможна.
Изглеждаш непонятен като
една от тайните на съществуването,
а слънчогледът се е поклонил,
като израз на съболезнование
за твоето отсъствие,
както и другите неща, които
цъфтяха в цветовете.
Превърнаха се в разумни
същества.
Жълтият стол, все още
самотен, очаква.
Винсент, клети светецо,
успя ли да докоснеш щастието
в отвъдния свят?
Успя ли да намериш
любовта, която липсва
на теб и всички нас,
в този абсурден свят?
Винсент, няма те в
цветовете.
Излез отново!
Без твоите пръсти
светът изглежда толкова
блед!

Амстердам – Холандия

20 Март 2006

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021