Формата на мисълта разклаща вътрешностите. Стените ни задушават и нахлуват. Крием се в дълбочината на Франсиско Муньос Солер в превод на Виолета Бончева.

Александър Арнаудов

МОЯТА ГЛАВА, МОЯТА МИСЪЛ

Моята глава, моята мисъл,
моето сърце и всички мои членове,
къде ли са, не ги усещам,
едно множество от форми ме преследват,
нахлуват в мен,
разклащат вътрешностите ми,
гледам се и не виждам ръцете си,
нозете ми вървят, без да спират,
не съм този, който е поръчан,
скрит в най-дълбокото,
мозъкът ми се унася,
а на всяка крачка
една стена ме задушава.

ВЧЕРА ПРОЧЕТОХ ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА БУКОВСКИ –
казваше, че една проститутка за домашна услуга
донесла неговите стихове неиздадени
и без копие,
и си спомних,
че никого не бях заблуждавал,
представих си неговата досада,
и каква би била моята.
Предчувствайки го,
в Тихуана оставих десет,
очаквам да ги изпратят, защото,
както той каза
има много поети
и малко поезия.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022