Постиламе пътя към ада. Умножаваме злото в нуждата. Съмнението е вселена на безнадежността разпръсната в поезията на Евгения Динева.

Александър Арнаудов

Тиранията е навик

Отклонение
да притежавам
да те имам
да променя имената ти.
Да си Мой.
Да кажа Да,
да тръгнеш и ти.
Да си сам,
да лежиш като в изолатор.
Като в затвор.
Да го носиш, да загубиш всичко,

Да нямаш живот навън.
Да имаш само мен.
Метафората е ужасяваща.

Принцип на справедливостта

Несправедливостта
постила
пътя към ада.
Ада
Създаден от човека.
Вселена на безнадеждност,
Зло,
умножаващо злото.
Човек не е ясна категория.
Изпитвам съмнения в човешата справедливост,
за нуждата
от паралелния свят.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022