Страх те е, че ще останеш в миналото завинаги или ще пораснеш. Не се опитваме да избягаме от малката смърт на Евгения Динева.

Александър Арнаудов

Кратка история на всички части на тялото ти

От погребалното бюро се обадиха -
искат да прибереш баща си обратно.
Изминали са 33 години откакто го видя за последен път
и се чудиш защо звънят точно сега.
През тези 33 години, освен баща си,
загуби обеца във форма на змия,
най-добрата си приятелка и
племенницата ти не е сигурна как се казваш.
Докосваш раната на безименния си пръст.
Страх те е, че ще остане там завинаги
или ще порасне.
Повтаряш си като под вода:
не се опитвам да избягам
не се опитвам да избягам.
Това е просто усещането, че се
връщаш у дома.
Това е усещането да намериш място
за себе си в тяло.

Le Petite Mort

Равиолите от снощи се стичат по стената -
гъста, червена локва се образува в краката ми
процежда се под вратата, която не мога да отворя
на планета, от която не мога да избягам.
Стъкления пепелник от майка ми лежи на масата
и може да е следващия.
Отговорен си за това, което приютяваш,
но утре на работа няма да мога да обясня порязванията.
Първият път, когато срещнах малкия принц, той каза,
че ще се грижи за деликатната ми кожа,
знаейки колко лесно се разкъсват листенцата на розите.
Оказа се, че аз съм лисицата -
нещо, което да бъде одрано,
месото ми разровено, оставено наполовина изядено
в счупени сватбени чинии.

Светът е създаден за повече от седем дни

Везувий избухва и някъде пак в Италия
може би в Неапол светът се ражда отново.
Полярните нощи продължават векове,
отглеждаме безкрайни пълнолуния и
по няколко деца на които не даваме езика си.
Оказва се, че планетите са над десет,
строим домове на всяка от тях,
освен на Земята.
По-силни сме от ада, където и да се намира той.
Светът започва отначало
само след пълно унищожение.

Ето ги и моите хиляда години - 
прекарани на дивана. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024