Разчленяваме дъгата в минните полета на волята. Крием лицето на платното. Вярваме в езика на гравитацията на Евгени Минчев, който споделя за себе си следното:

“Занимавам се с Пи ар и организиране на събития, като Бизнесдама на годината, Руски бал, Българо Британски Бизнес Бал в Лондон и други. Мои стихове са публикувани в различни печатни и онлайн издания, получавал съм награди.”

Александър Арнаудов

*
Вярвам в баланса на охрата,
в чуруликането на бялото,
в проскърцването на синьото,
в турбуленцията на жълтото.

Вярвам в четката, във водата,
в намесата им, в статива...
Вярвам в окото, в ръката,
на безусловно рисуващият.

Вярвам в пропуканите пети,
от минните полета на волята.
Вярвам в сърбежа на похотта,
който разчленява дъгата.

Вярвам в пияната лудост,
в нетърпението на гения,
да запокити платното си
в лицето на иронията.

Вярвам в езика на гравитацията,
който пелтечи насреща ми,
вярвам в правописните грешки,
далтонизмът ме ободрява.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022