Хората са в центъра на войната. Светът се сродява малко преди да се разпадне. Не можем да съществуваме без поезията на Ева Гочева.

Александър Арнаудов

*
глезените ѝ като планини
които са се образували
от дългото движение на стъпалата
стои зад прозореца и наблюдава
бомбите
оръжията
зеещите сгради и тела на хора и животни
чиниите и чашите потракват от тътените
на котлона не къкри нищо
сама е и се е смалила сякаш още повече
тази жена не е моята баба
макар да си представям именно нея
докато пиша това
но такава е войната - хората в центъра ѝ
заприличват на твоите близки

така светът се сродява
малко преди да се разпадне

*
на света има много стихотворения
които започват от "седя в едно кафене"
лично аз написах такова
влезеш ли в този
уж спокоен живот на кафенетата
винаги те застига някаква поезия
ето сега столът под мен е оранжев
и започвам да мисля
за всички портокали в мрежа
която изведнъж се скъсва
и ги разпилява по земята
колко стихотворения са написани
за тези портокали
философията на живота е отгледана
в едно превъртане на плода
докато аз седя сама в това кафене
пия еспресо
и пиша това върху касовата бележка
за да ти кажа че ние сме онзи портокал
който се търкаля като дете
в утробата на света
пожелано но мъртвородено

още искам да чуя гласа ти
още искам да чуеш смеха ми

тези оранжеви столове съсипаха всичко
и тези кафенета
тези ужасни кафенета
някой слага масичка с пепелник
и всички поети проговарят

*
преди обичах повече неща и хора
и повече неща и хора ме обичаха

бяхме предопределени сякаш
с площадите на всички градове
със статуите и мраморните зали
с бреговете на всички реки
с горите от секвои
с всички червени цветя
и всички дъждовни дни
с приятелите oт гимназията
с колегите от университета
с момчетата които ме учеха на китара
с романите на ремарк и достоевски
с филмите за хора които правят изкуство
с повечето рок банди
дори веднъж с човек с когото се обичахме
без това да е полезно

сега останаха малко хора и неща
с които си принадлежим наистина

например това стихотворение
то не може да съществува без мен
аз не мога да съществувам без него

трябва да го напиша
трябва да ме разреже

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023