Можем да спасим всеки живот освен своя собствен. Смъртта е най-хубавият ден в живота на Бог. Вдишваме опиума в стиховете на Ева Гочева.

Александър Арнаудов

*
разхожда се из ъглите на София
между блоковете и контейнерите
влиза в кварталното магазинче
купува кренвирши
храни бездомните кучета
после върви
докато си спомня всяка минута
от изминалата среща
ако гълъбите можеха да се усмихват
когато им подхвърлят трохи
щяха да изглеждат като него сега
разхожда се и си мисли:
това е най-хубавият ден
в живота на бог

*
бях на единадесет с дъвка в косата
наложи се мама да отреже
кичурите около лицето ми
каквото и да правех
те винаги съскаха над веждите:
александър няма да те заговори
или няма значение какво ще облечеш
или най-добре се прибирай

мама ме успокояваше че косата расте

така е мамо
каквото те е карало
да се чувстваш зле като дете
винаги расте с теб

*
слага кухненски ръкавици
и поставя в ябълка инжекция с вода
усещането от дупченето на кората ѝ
е сходно с дупченето на човешка кожа
това винаги го успокоява
после прави салата от цвекло
наблюдава червеното по пръстите
реже с хирургическа точност
еднакви ивици шунка и сирене
подрежда прибори за един
върху голямата маса
където ставаха всички революции
щом приключва с вечерята
сяда на дивана който до скоро
кръстосваше крака и истории
може би трябваше да я спре
да ѝ каже "няма да се повтори"
но винаги е знаел
че може да спаси почти всеки живот
без своя собствен

*
доказано е
че ароматът на окосено е викът
с който тревата предупреждава
другите треви
насекомите
охлювите
таралежите
да се спасяват

паниката и болката
могат да ухаят прекрасно

през лятото градът е с улици
от миниатюрни отрязани крайници
птиците пеят повече
защото има повече лесна храна
парковете са минни полета
и въпреки всичко това
ще излезеш за да вдишаш този опиум
от който ти се струва че животът е хубав
после ще се прибереш по-спокоен
ще прочетеш това стихотворение
и ще трябва да решиш
дали да затвориш прозореца

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023