Не задаваме въпроси на тъгата. Думите са непозната величина. Кръвта капе от стиховете на Ева Гочева.

Александър Арнаудов

*
защо си тъжна - пита детето
такива въпроси не се задават
на непознати – казва майката
взима торбите и си тръгват
жената зад касата си мисли:
защо съм тъжна
защо съм тъжна
после си спомня че такива въпроси
не се задават на непознати

*
43 дни откакто смени ключалката
очите са препинателните знаци на тялото ù
когато съвсем не е в настроение
мие чинии посред нощ
за да слуша течащата вода в тишината
ако започне да почиства
косъм по косъм четката си за коса
значи има спешна нужда от близост
след работа обикаля магазините
играе шах в нета и рисува комикси
но нито едно от тези неща
не я поглъща така както миенето на зъби
към полунощ сяда на тоалетната чиния
търка напред - назад
като че ли отваря и затваря врата
по брадичката се стича розова пяна
става все по-розова и по-розова
докато се опитва да разбере
дали кръвта нарочно капе оттам
откъдето минаваха думите ù към него

*
червеношийката
живее на шестия етаж
пее рядко но много хубаво

това не е истинската причина
ние съседите да я наричаме така
истинската причина е
че ръцете на мъжа ѝ
често оставят червени кръгове
около шията ѝ

да бяхме животни да премълчим
да бяхме чудовища – също
но не сме нали
не сме
щом нейната песен
ни се струва красива

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024