Търкаляме изгреви в прегръдката на вятъра. Губим нишките на времето. Светът на Етина е сянка след сянка.

Александър Арнаудов

*
Събрахме се.
Повече,
отколкото трябваше.
Всеки
си носеше стол.
Но един
беше хлябът,
а в изобилие
- сол.

ГЛАСЪТ ТИ Е
чуруликане на
събудени птички,
удобна възглавница,
причината да я има нощта.
Когато говориш
моето внимание
се люлее на радостта.
Гласът ти е
портокал, който търкаля
изгреви,
шумоленето на върбата,
когато целува водата.
ромоленето,
пяната на дъжда.
Гласът ти е истината,
с която опровергавам
тези, които ми казват,
че съм глухо момче,
което не чува света.

РЪЦЕ

Къде да ида с тези ръце
и къде да остана?
Дясната време преде,
в лявата нищо няма.
Нишка след нишка - бинт.
Студ - сянка след сянка.
Ще уловя и кит
със себе си за примамка.
Пръстите ме болят.
Като бебе се вглеждам
как барабанят
или изписват вежди.
Ако извадя око
ще съм циклоп, кръглооко
- нужда да виждам в света
своята само посока,
ножа да си изкова,
точно за мен да прилепва.
Ще коля бойни петли,
ще спя спокойно по светло.
После ще ги сваря
- супичка за душата.
И точно с тези ръце
ще си прегърна вятъра.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021