Преминаваме през страха и гнева. Дъждът ни убива и даваме имена на сълзите си в бурята на Димитра Желязкова - Етина.

Александър Арнаудов

*
Преминах през страха.
След туй гнева
донесе ярост,
разлюля се буря.
На всички капки дадох имена
когато ме убиваше дъжда.
Не се потулих.
И ако дам последната сълза
за откровен и сигурен анализ
ще видят примесите от тъга,
златиста радост,
матови кристали
на обич, на вина, на самота.
И всеки примес
е значим и значи.
Не смейте да ми казвате сега,
че някой е като сълза прозрачен.

ВРЕМЕ

Никнат нови до стари зарази,
вън се карат тия с ония
и страхът по надеждите лази,
нейде болната вяра се крие.

Устремени прескачат дерето
кон до коня и нямо препускат.
С вой до бога глупак до глупака
дърпат кокала сух и не пускат.

Най-накрая градушка удари
и сред цялата тази стихия
прелетява пред погледа славей
и запява "Аве Мария".

СОЛЕНО И СЛАДКО

Товарят сол за рани
и крясъци на чайки.
Живеят в лисичарник.
Там не вони на лайка.
Подушват всички думи,
докато в мен са мисли.
Спасява ме мъглата,
тамян кади и чисти
и пътя им обърква,
раздава нови роли.
Там вече не говоря,
на който ми говори,
а на един единствен.
Разказвам се и слушам,
как в лятната ми пазва
усмивка лъкатуши,
чертае нежно пътя
върху забравен белег,
а аз отварям тайна,
която да намери,
която не се лее
на всякакви езици.

Ела да те завия с
кожухче от лисици.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024